Мотивираш хората, но истинският проблем не е в това

Понякога не всичко опира до перфектната мотивация на персонала. Ако сте изпробвали нови методи за мотивация и отново се намирате в момент на трудност, ще намерите решение в изводите от Паоло Руджери. Паоло е автор на книгата „Новият капитал“, споделя опита си с фирмено консултиране на собственици по цял свят и в отговор на 1 обща трудност с човешките ресурси, които надявам се не си мислите, че са само в България.

 

Той описва основните действия, които са нужни за мотивация на персонала („Il Nuovo Capitale: Intellettuale, Intangibile, Indispensabile“ – Paolo A. Ruggeri)

 

Началото на трудностите в мотивирането на персонала от страна на един мениджър може да бъде проследено назад до неговия опит да мотивира някой човек, който има проблем от етично естество.

Мотивирането на персонала се състои в 7 прости действия:

  1. Ти си първият, който да се въодушеви и мотивира, следвайки ключова за теб цел или стремейки се да преодолееш предизвикателство.
  2. Ти си първият, който е във форма и се чувства комфортно в обувките си.
  3. Търси в себе си за причината за представянето или производителността на хората, които се стремиш да мотивираш.
  4. Научи се да „хващаш“ хората си в положение, когато правят нещо правилно, търси повече тези моменти и ги поощрявай чрез похвали за свършената работа. Също като инвестираш в тяхното обучение и професионално израстване и окуражавайки ги да се развиват.
  5. Делегирай ясни и конкретни задачи и проследявай тяхното изпълнение, запазвайки добрия тон и уважение към другия.
  6. Поддържай „топли“ и в същото време професионални взаимоотношения посредством чести срещи, събирания, похвали и съревнования. Трябва да показваш на хората как фактът, че разбират и следват напредват по посока поставената фирмена цел, ще генерира големи ползи и награди за самите тях.
  7. Интересувай се от тях като личности, а не само като служители, които извършват задължения на работа, както и източници на фирмени приходи.

 

 

Точките от 1 до 7 обикновено носят добър резултат дори и когато се извършват по един незавършен, повърхностен и не съвсем последователен начин.

Ако мотивацията не действа с някого, трябва да знаеш, че това не се дължи на факта, че не си добър в мотивирането, че фирмата ти не е интересна или, още по-лошо, на факта, че няма никакъв смисъл от мотивиране на хората.

Когато е така, напротив, проблемът е от етично естество: човекът обикновено си има някаква друга цел, различна от тази която ти си поставил пред него и пред фирмата. Или пък има скрити от погледа някои по-малко чисти и по-малко етични действия в ролята, която изпълнява.

Повтарям го още веднъж: проблемът не е в това, че ти не мотивираш човека. Проблемът често се крие във факта, че човекът си има друга цел, различна от фирмената.

Тази ситуация може да стигне по-далеч като причини унищожителни последици за един предприемач и лидер. Той, след като е акумулирал един провал с този човек, спира да мотивира всички от групата и след известно време фирмата започва да боксува. Лидерът става все по-неуверен в самия себе си.

Решението: спри да се самоизмъчваш. Ако видиш, че действията по мотивация не работят с някой, създай организация за заместване на човека и задействай „ефекта на центрофугата” (назначавайки във фирмата способни и продуктивни хора, по-малко продуктивните служители, ако не се променят, в крайна сметка ще се само-отлъчат и ще напуснат), премествайки сужител на по-ниска длъжност.

 

Без значение дали сам си открил „ефекта на центрофугата” или сега научаваш за него, задействай го, защото „твоят човек“ те чака някъде и си мисли, че „читави работодатели няма“, но няма да е без работа за дълго. Качествените хора намират своето място за кратък период от време.

 

Мотивацията е като душа, нужно е да я вземете всяка сутрин и вечер поне по 5 мин. 🙂

 

Р. Василева